Сблъсък: блогът на Мирон Крумов какво не мога или не искам да кажа по телевизията

октомври 20th, 2015

Тъпото ми аз

февруари 22nd, 2015

Оскарите не са това, което са… (Прогноза за наградите за 2014)

Модерно е да прогнозираме кой ще вземе Оскар, така че и аз да не съм по-назад…

Започвам, обаче, с уточнението, че Оскарите вече не награждават заслуги, а се разпределят по критерии, които нямат много общо с киното. Всъщност не знам дали положението някога е било различно, но в последните години вече започна да става очевидно.

Признанието за даден филм е самата номинация: в повечето случаи почти всички номинирани заслужават отличието, а от там нататък нещата стават субективни. Естествено, сред отбраните често се намества някой, който ползва хендикап (американски патриотизъм, синдикати, етнически, расов, полов, възрастов, политически и т. н.) или пък друг фаворит на публиката не намира място (щото така – вие ли ще ни кажете бе, ние сме Академията, алооо!?)

Имайки предвид номинациите + „хендикапите“ настава една сложна математика по разпределяне и награждаване, защото винаги има ощетени, които трябва да бъдат компенсирани… (например в друга категория)

В крайна сметка дори не е нужно да си гледал всички номинирани филми и роли, за да прецениш с голяма вероятност кой какво ще вземе. Разсъждавам:

Най-добър филм.

Американски снайперист – не съм го гледал, няма и да го гледам, защото ми изглежда твърде тягостен, както всичко, което прави Клинт Истууд. Твърде вероятно е да го наградят, защото е най-американският от всички

Бърдмен – страхотен филм, изключително кино във всяко едно отношение! Според мен няма да го изберат, защото става дума за психология на отделния човек. Останалите номинирани засягат по-общочовешки и/или цивилизационни теми.

Юношество – не съм го гледал, но това е изключително постижение за киното – филм, сниман 12 години, в който актьорите наистина остаряват… Дори само заради това заслужава и може да бъде избран. Пък и Кристофър Нолан го посочва като свой фаворит.

Гранд Хотел Будапеща – личният ми фаворит за годината (при положение, че Интерстелар беше брутално игнориран). Невероятно кино, всичко изпипано до най-дребния детайл, пиршество за сетивата и ума… Обаче… този филм е сатира на Европа и американците изобщо не го припознават като нещо повече от майсторска комедия. Те просто не го разбират. Няма да го изберат.

Игра на кодове – много добър филм със силни послания и изключителна актьорска игра. Според мен, обаче, не е на нивото на останалите. Биха го наградили, ако се налага да компенсират някого или нещо… Ужасно звучи, но заради правата на гейовете може и да му обърнат внимание.

Селма – не съм го гледал, но щом е за Мартин Лутер Кинг, може да ни изненадат с него, защото имаше протести, че тая година само бели били номинирани…

Теория на всичко – не съм го гледал, главно защото не знам дали ще го понеса (аз съм чувствителен човек…), но според чужди отзиви вярвам, че заслужава и може да бъде избран. Дори само заради Стивън Хокинг пак си струва.

Камшичен удар – идея си нямам за този филм, но има високи оценки. В тази категория няма да го наградят.

Режисура

Тук са номинирани Бърдмен, Гранд Хотел Будапеща, Юношество, Камшичен удар и Игра на кодове. Последните два нямат шанс. Залагам на Юношество или Бърдмен (зависи кой ще компенсират; иначе единият е сниман 12 години, а другият 3-4 седмици, защото има уникални сцени в един кадър от по 10-15 минути… А де – кой заслужава повече?)

Мъжка роля

Дори няма значение, кой е номиниран, защото ще вземе Еди Редмейн за превъплъщението в Стивън Хокинг. Когато има имперсонализация в тази категория, 99% печели пред останалите. Но то това е и най-сложната задача за един актьор – да покажеш друг човек, при това жив.

Женска роля

Тук не се наемам с прогноза, защото съм гледал само Розамунд Пайк в Не казвай сбогом. Но няма да е тя, защото ролята не е обществено значима.

Поддържаща мъжка/женска

Също не прогнозирам. По принцип тези категории са мааалко по-честни, ама знае ли човек…

Оригинален сценарий

Бърдмен със сигурност. Евентуално Гранд Хотел Будапеща, ако трябва да го компенсират.

Адаптиран сценарий

Тук ще компенсират Игра на кодове.

Останалите категории не са много интересни. Предполагам, че Интерстелар ще бъде отличен за ефекти, звук и музика, възможно е и за дизайн. Имат много да компенсират. Това е филм за проблемите на човечеството и цивилизацията като цяло и индивидуално (семейство-родители-деца). Но заради силно надценения Гравитация (това е просто много ефектен и майсторски направен сървайвър-екшън, но нищо повече) за пореден път ще неглижират Нолан. Но пък много му дреме на него…

Като ме питат – защо ставам да гледам по нощите Оскарите, след като ми е такова мнението – отговарям, че въпреки всичко церемонията си заслужава да бъде видяна на живо (на записа после режат всички грешки и политически некоректни неща).

февруари 17th, 2015

50 нюанса еманципация

Спорът „За или против“ „50 нюанса сиво“ съвсем отчетливо се превърна в женско-мъжки конфликт, а това вече е материя, в която имам богат опит, натрупан в цяло десетилетие „Сблъсък“.

Както повечето подобни противопоставяния, тук спорът не е по същество, а е провокиран от неразбиране. Мъжете отхвърляме „книгата“ (и/или филма) като боклук заради това, че е неграмотна чекия; жените я защитават, защото откриват в нея стойност, която е достъпна само за тях. Безсмислен спор.

Получава се конфликт, в който жените се чувстват отхвърлени, неразбрани и подценени от гадните мъже. Не без основание. Дамите, които харесват „книгата“, вероятно откриват в нея откровена изповед на жена, която се е осмелила да каже на глас своите скрити фантазии в тоя доминиран от мъже свят. Само този факт е достатъчен, за да спечели читателките, и да компенсира за тях всички останали недостатъци на „50 нюанса“. И тази „книга“ неусетно се издига едва ли не като знаме на феминизма и еманципацията…

Да си развяват байраци – няма лошо. Само дето това е просто едно порно (хард на книга и софт на кино). Ето това ме дразни – отсъстващите качества на един продукт се заместват с правото на жените да имат фантазии, да ги казват на глас и да харесват как се случва това.

Според мен проблемите са два:

1. Жените не гледат достатъчно порно, а очевидно имат нужда.

2. Жените не гледат достатъчно порно, защото порното в 99% от случаите е направено така, че да се хареса само на мъжете!

Интернет, обаче, много напредна. Вече има безкрайно разнообразие от порно, включително такова, което е насочено специално към жени: красиво заснето, с по-малко генитални подробности, с повече фантазия, романтика, емоционална ангажираност и с по-реално изглеждащи хора. Много от авторите на такова порно са жени. Всъщност, голяма част от тях си мислят, че правят арт кино, но това вече е съвсем друга тема…

Така че нека да не героизираме и да не истерясваме по такива долнопробни феномени. Абсурдно е един филм хем да е блокбъстър, хем да има оценка среден 3…

октомври 31st, 2014

Традициите не си пречат. Освен ако ние не им попречим…

Хелоуин е чужд празник, така е. Но ако чуждите празници не пречат на нашите традиции, не виждам какво ни пречат маскирането и тиквите (в сучая). Да, ако на следващия ден не отделиш поне една мисъл за Будителите, тогава си тиква в пряк и преносен смисъл.

юли 8th, 2014

Културният шок Хийтроу – София

Летя към ЛондонЗа втори път се връщам от Лондон. През 2008 културният шок ме връхлетя при пристигането там. Шест години по-късно ударът дойде при връщането в София. Изведнъж от един космополитен център се прибираш на село. Въобще няма да се опитвам да го опиша – който има възможност, нека да го преживее сам. Излизаш от една цивилизация и правиш крачка назад към друга, която обаче е и надолу в еволюцията.

Спирам дотук сравнението, защото нито съм националист, нито съм антинационалист, който ще използва своя богат речник да сипе хули по адрес на родината си, и да прокламира чуждопоклонничество. Просто искам да споделя едно прозрение, което ме осени докато си чаках багажа на летищенце София.

Полетът закъсня още на Хийтроу, след което кацнахме чак към 23:00 часа в София и чакахме куфарите 20-30 минути. Хората започнаха да нервничат, но един мъж каза: „Стига бе, като сме в Лондон чакаме с часове, а тук за половин час не можем да изтраем!“

Това е. Разбрах го. Основната разлика между България и Англия (всъщност не само Англия) е че търпимостта ни е напълно противоположна. Там хората кротко и мълчаливо се редят на опашки от по сто души за най-обикновени неща. Не правят проблеми и чакането някак си минава. У нас като видим опашка от 5-6 човека първата ни мисъл е как да се прередим – след което нерви, псувни, скандали и прочие. Нямаме търпимост за елементарното. В същото време търпим като слонове да ни управляват мутри, олигарси и мафиоти; затваряме си очите и устите за очевидни престъпления… Точно докато бях в Лондон се разрази страшен скандал: някакъв големец го привикаха на разпит за опит за изнасилване… през 1967 г.!!! Той сега е на 74 г. Много остра реакция имаше в медиите, а и сред хората, доколкото успях да чуя по улиците и в метрото. Тоест – никаква търпимост на английското общество към неправдата. Преди десетина дни пък арестуваха бившия френски президент Саркози заради нередности при финансирането на последната му кампания и за търговия с влияние, ако не ме лъже паметта. За България, обаче, ако с наши политици се случи нещо подобно – то това са някакви дреболии, които я минат на дребно каренце на трета страница, я не… Чувството ни за търпимост е напълно сбъркано: вместо да бъдем търпеливи към дребните житейски нещица и напълно нетолерантни към управленските безобразия (както в Англия или Германия например), ние ще се избием по спирките кой да се качи пръв в автобуса, но никой няма да каже и думичка при произволен случай на корупция (примери – бол).

Да, сещам се какво бихте ми опонирали. Вярно е, че преди 130 години ние сме се освобождавали от османско робство, докато в Лондон са започнали да копаят първото метро. Само че днес те са с повече от 130 години напред, докато ние много не сме мръднали (за справка – четете Алеко, Вазов и сие и спрете да се учудвате колко актуални са ти и в 21 век.)

Не съм прав. С едно нещо ги превъзхождаме – имаме уникален интернет в сравнение с тях. Без майтап. В Англия интернетът е бавен, скъп и труднодостъпен.

В тази връзка искам да кажа още нещо. Питат ме скъпо ли е в Лондон. Отговарям на всеки едно и също: скъпо е в Гърция, където бирата струва 2-3 евро (4-5 лв.) В Лондон една бира ще ти струва 10 лева или повече, така че това не е скъпо – то просто няма мегдан за сравнение! Това е друг свят и съветвам всеки, който отиде там, да прежали парите и да не обръща наум паундовете в левове, защото ще го боли сърцето през цялото време… Но пък знаеш за какво си плащаш. Там всичко си пише, ако не го пише, ще го чуеш по радиоуредба, ако ли не – просто идва някой и ти казва онова, което ти е нужно. Не съм успявал да се чудя за повече от 5 секунди преди от нищото да изскочи англичанин, който любезно да ме попита имам ли нужда от помощ… Може пък да се опитаме от там да започнем?

март 5th, 2014

Векът на медийните извращения

Накратко – български репортери под прикритие (като родители-продвачи на бебе) се срещат с английски репортери под прикритие (като родители-купувачи на бебе)… И едните и другите искат да направят страхотен репортаж за покупко-продажбата на деца. Естествено нищо не става. (вижте тук репортажа на Нова) Но това, диър френдс, е логично събитие във века на медийните извращения.

Само се замислете: в 21 век медиите се държат като надрусан с екстази или кока дилър. Кръвта им кипи, искат непрекъснато да откриват невероятни събития, да правят уникални разкрития и въобще всичко да бъде ексклузивно. На тях пулсът им е 200 в минута и искат и нашия да стане толкова – искат да ни друсат. И ние се друсаме с тяхната информация и ставаме тъпи и зависими.

Да, ама животът просто не предлага толкова много неверояни, уникални и ексклузивни неща, така че да може да се захранят всички излишно безбройни предавания, канали, сайтове и т. н. Съответно репортерите се намесват в картинката, за да провокират случването на нещо, което да бъде показано като интересно, сдъвкано, изплюто, пак сдъвкано, пак изплюто, но все така ексклузивно. Така се стига до такива извращения като в репортажа на Нова. Репортерите „под прикритие“ вече са повече от обикновените престъпници и по тази причина няма как да не се засекат. Само дето англичаните имат малко мозък и няма да направят репортаж от тази срамна ситуация, докато нашите (извинявайте, колеги от Нова) го показват, защото просто са го заснели… (Ще цитирам пиесата „Обичате ли човешко?“ от Мирон Иванов, където двама напълно индиферентни строители си говорят на строежа: „Ако донесат вар, ще сложим вар. Ако донесат цимент – ще сложим цимент. Ако завали – ще стегне. Ако не завали – ще се напука.“) Това първо.

Второ, забелязвате ли как хората все по-малко правят разлика между БТА и НЕновините? Демек официалните новини се омешват с пародията. Всяка седмица се намират достатъчно идиоти, които да копи-пейстнат фалшива новина и след третото цитиране тя става истинска! При това независимо колко невероятно звучи… Всъщност проблемът е, че заради интернет все по-трудно става да разграничиш фактите от оценката, както и автентичната информация от субективно представената. В 21 век жалкото е, че за истина се приема всичко, което някой някъде е написал. Преди да има интернет, вестници, радио и телевизия филтрираха информацията, знаеше се кой какво е казал и можеше да се провери кое е обективно и кое не е. Сега информацията се разпространява напълно безконтролно. Образно казано – навремето пиехме вода от язовирите, а сега всеки гребе с шепи от реката и поглъща всичко – тиня, буболечки, екскременти, машинно масло…

Трето и най-страшно: всички желаем най-лошото. В този исторически момент – началото на март 2014 – не е ясно дали ще се стигне до война между Русия и Украйна. Медиите, обаче, страстно го желаят! Искат го като дърта нимфоманка. Погледнете ги само какви драматични заставки са направили за новините от Украйна – екшън музика, фрапиращи кадри с разруха, войници и ранени – все едно Холивудска продукция. И това не е само в България. Сериозни западни медии на няколко пъти пуснаха фалшиви новини от сорта как Путин бил поставил ултиматум до три часа посред нощ опозицията да се предаде, иначе ги почват… Оказва се кьорфишек. Защо го правят? Защото някой ги подтиква? Може и да е така. Но според мен медиите просто нямат търпение. Дъртата нимфоманка крещи: „Ето, зад ъгъла май видях надървен чеп!“

ноември 23rd, 2013

Игрите на глада 2 / Hunger Games: Catching fire

Игрите на глада 2Игрите на глада 2

Рядко се изказвам така, обаче това е пълна катастрофа! Не съм чел книгата, но съм гледал първия филм, който беше нормален. Продължението е полюция върху мокър пясък. Неубедителни образи, необясними събтия, сбъркна логика, чепати сюжетни линии… Обилни количества сълзлива драма, която те оставя объркан, вместо разчувстван, лишени от смисъл обрати, дупки в историята и много малко екшън (също чепат). Това ми напомни за Матрицата 2, чийто единствен смисъл беше да свърже първата с третата част.

Не си хабете нито парите, нито времето! Първият час ми се стори като цяла вечност, после имаше известно леко раздвижване, а 10 минути реди края стана мааалко по-интересно, но всичко свърши като нескопосан училищен секс…

август 6th, 2013

Ориентът е в нас и ние сме в Ориента

Тази година в Турция хората, които искаха да живеят в свободна светска държава, протестираха срещу ориенталщината. Сегашните протести в България са за същото. Нашата страна е деспотична псевдодемокрация… В нея ориенталски ръководители биват избирани от ориенталска маса, която е стопирала развитието си някъде в тъмните векове. Не ми е неудобно да го кажа – народът се състои от стада и пастири; има може би 200-300 хиляди активни и мислещи хора, а останалото е пълнеж.

Сегашните протести няма как да станат масови, защото са протести на въпросните активни мислещи хора, а не на пълнежа. Пълнежът дори не може да разбере за какво точно се протестира. Докато не бъдат ударени по джоба, те ще продължат да обитават своя български Ориент – едно място, където все още управлява робската психика „Преклонена главица сабя не я сече“. В момента статуквото не може да се промени, защото извън големите градове хората (и пълнежа) са твърде подтиснати и страхливи, за да протестират. Слушах по Нова ТВ признанието на един човек от Ковачевица, че в София можеш да кажеш какво мислиш, но в провинцията местната власт те смачква, ако вдигнеш глава. Ориент.

Според мен асо в ръкава имат синдикатите. Ако те решат и са в състояние (защото не съм наясно дали в България има истински синдикати или и там положението е ориенталско) да вдигнат пълнежа на протест, тогава нещата ще се обърнат. Защото когато тракторите и миньорите стъпят на жълтите павета, тогава не автобус, ами бронетранспортьор няма да мине…

май 21st, 2013

Медиите, агресията и децата

Във фейсбук ми зададоха въпроси, свързани с проучване на влиянието на медиите върху агресията у децата. Реших да го препечатам и тук:

„Моля отговорете на следните въпроси:
1. Според Вас телевизията влияе ли върху агресивните прояви на подрастващите?
2. Как да предпазим децата си от вредното влияние, което медиите оказват?
3. Какви са предизвикателствата пред журналистиката в България за превенция на агресията у децата?“
1. Аз имам двама сина, по-големият е на 6 и половина и гледа много телевизия. (малкият е още бебе и гледа само реклами). Не бих казал, че е агресивен, или поне не повече от средното за неговите връстници. Това го казвам като опит.
Иначе съм на мнение, че агресията у децата е повлияна на първо място от семейната среда – ако в семейната среда има насилие (под насилие разбирам дори едно „шамарче“) детето става агресивно. На второ място бих класирал улицата и детска градина/училище. На трето поставям телевизията и компютърните игри (като компютърните игри са по-въздействащи от телевизията).
Обобщавам: да, телевизията влияе, но има второстепенна роля.
2. Трябва да създадем някаква култура на гледане на ТВ у децата. Да ги насочваме кое е интересно и кое не е. Има доста филмчета и цели канали, които предлагат педагогични/образователни неща.
Трябва да се съобразяваме с възрастовото ограничение на филмите, които не са детски.
Според мен най-големият проблем, обаче, са новините! Ако детето случайно влезе в хола и види сцена на насилие по телевизора, мога да му обясня, че това не е истина… Но когато вечеряме и новините започнат с това как е открит нарязан детски труп в контейнер за смет какво мога да направя? Да сменя канала и да питам: „Днес какво правихте в детската?“…
3. Основното предизвикателство като цяло пред журналистиката в България е да се отърси от болестите на развитието, както и от десетките хиляди неграмотници, всеки от които смята себе си за журналист…
Това е друга тема, но има връзка: напълно неадекватният самоконтрол на медиите играе много лоша роля върху предпоставките за агресивно поведение у децата. Както вече посочих, филмите по телевизията имат предупреждение за възраство ограничение, но новините нямат. Пълно безобразие е да се отразяват в подробности и са се тиражират като водещи чисто криминални новини. Това е най-голямата заплаха за децата. Особено опасно е когато се тиражират новини за зверства. Запомнете от мен това: щом медиите отразят чудовищно зверство, то веднага от нещо немислимо се превръща в обикновена статистика! Сигурен съм, че ако медиите не отразяваха толкова драматично самозапалванията от тази пролет, щеше да има много по-малко самозапалвания.
4. Ще ви подскажа още нещо като материал: интернет вече е медиа наравно с вестници, радио, телевизия (и книги), даже по разпространение и влияние се мери с телевизията. Огромен проблем е възможността всеки лесно да споделя в социалните мрежи (или сайтовете за споделяне на видео) клипове с насилие. И то клипове с насилие, заснето с личен джиесем! Преди 10-20 години тинейджърите също са правели простотии, както и ние преди тях, както и нашите родители преди нас. Но не е имало възможност това да се пропагандира и да служи за пример, така че всички да го видят… И ТАКА ЧЕ ДА БЪДЕ ПРИМЕР ЗА НЕЩО НОРМАЛНО, ЗАЩОТО НИЕ ПРИЕМАМЕ ЗА НОРМАЛНО ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА И НА ДРУГИТЕ…

април 28th, 2013

Колко е важно да гласуваш!

Тая година ставам на 35, което значи, че гласувам на всички възможни избори вече 17 години. И ще продължа да гласувам докато съм жив, не зависимо кой се явява на избори. Смятам че е важно да убедя и теб, че трябва да гласуваш. Независимо за кого!

ТЪПО КЛИШЕ 1: „ОТ МЕН НИЩО НЕ ЗАВИСИ“

Хайде помисли малко, преди да повтаряш като грамофон това изключително тъпо клише! Ако НЕ ГЛАСУВАШ, САМ ПРАВИШ нищо да не зависи от теб. Защо ли? Ами ако избирателната активност е примерно 40 на сто, тогава има 60%, които смятат, че от тях нищо не зависи. Усещаш ли колко абсурдно е това?! Мнозинството да се изолира само! Така че – ДА, от теб зависи всичко. Не забравяй, че въпросът не е само кой ще спечели изборите, а с колко и кои партии ще влязат вътре. От това зависи ще има ли въобще правителство, самостоятелно ли ще е, коалиционно ли ще е, или наесен пак ще има избори…

ТЪПО КЛИШЕ 2: „МОЯТ ГЛАС НИЩО НЕ ПРОМЕНЯ“

Естествено, че променя! Една череша да сложиш в кантара и везните се накланят. Аз лично бих гласувал дори само и само да знам, че моят глас на висшист от София ще неутрализира един неграмотен зерг, който си е продал най-свещеното демократично право за две кюфтета и шарена фланелка. Гласът ти променя и още как! Мисли, по дяволите! Не гледай на твоя глас като на процент от милиони! Елементарна математика, Уотсън: гласовете се броят на секции, където твоят глас наистина тежи, защото в една секция може да има например 100, 200 или 300 гласа. Десетина гласа могат да определят дали някой става депутат или не, така че не ми говори глупости колко си незначителен!

ТЪПО КЛИШЕ 3: „НЯМА ЗА КОЙ ДА ГЛАСУВАМ!“

Ти нормален ли си? 50 партии, организации, движения и не знам още какво са се регистрирали за тия избори. Поинтересувал ли си се кой какъв е и за какво се бори? ЗАПОМНИ: дори да гласуваш за партия, която ще събере половин процент, пак има полза, защото си заявил мнение, което е различно! Ако не гласуваш, значи се присъединяваш към всички онези, които са се предали, и казват „Правете каквото искате, таковайте ме както си пожелаете, аз съм един никой, знам само да се оплаквам, защото цял живот това правя и ми харесва“. Точно това казваш! Идеята, че бойкотираш нещо е малоумна. БОЙКОТИРАНЕТО ПОМАГА НА СТАТУКВОТО! След изборите процентите на влезлите в парламента се приравнява към сто и най-голяма файда имат най-големите тупани! Така че ако искаш да възразиш на системата, на статуквото, на това, от което не си доволен, стани и гласувай за когото и да е. Просто гласувай!

ТЪПО КЛИШЕ 4: „ВСИЧКИ СА МАСКАРИ“

Да! От първия до последния човек. Ако още не са маскари, ще станат! Но това, тъпчо, е НОРМАЛНО. Защо ли? Защото откакто свят светува богатите управляват, а бедните го духат. Няма значение дали е комунизъм или капитализъм, диктатура или демокрация. На практика съвременната демокрация е олигархия с демократични елементи… Но това няма да ти го обяснявам, защото е сложно, а сега думата ми е за друго. Честните хора не оцеляват в статуквото на властта, защото то ги променя. Или ги изхвърля като коркова тапа. Тогава какво да правиш? СПРИ ДА ПРИЕМАШ ПОЛИТИКАТА КАТО ИДЕИ И ЕМОЦИИ! ПОЛИТИКАТА Е БИЗНЕС! Представи си, че тъмната стаичка е супермаркет, а ти имаш списък за пазаруване – в него пише яйца, мляко, хляб, лекарства, учебници, плосък телевизор, почивка и т. н. Гласуването е покупко-продажба на инвестиции (ако може така да се каже). Обещанията и платформите на партиите не са по-различни от рекламите на продукти! Знаеш, че кутия бонбони ти обещават „романтично изживяване“, а на практика получаваш 20 къса шоколад, от които може и да те заболят зъбите. Щом ти си съгласен с това, защо не приемеш, че някоя партия ти предлага „напредък по националните приоритети“, а всъщност ти забраняват пушенето на обществени места? Това е положението! Някой трябва да управлява, а ти трябва да го избереш. Ако не си доволен от депутата си, иди му търси сметка! СЛЕД ПРОТЕСТИТЕ ОТ ТАЗИ ЗИМА СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ СЕ ПРИБЛИЖИМ ПОВЕЧЕ ДО ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ. Дори старите муцуни във властта ще станат по-внимателни в спазването на законите, морала и „националните приоритети“, защото народът ни вече започна да се научава, че протестите са нормална демократична практика и следва да се използват редовно.

В момента не се сещам за други клишета, които да ме дразнят силно. Но ще ти дам съвет: ако не си сигурен за кого да гласуваш, поинтересувай се дали твой близък, приятел, съсед или приятел на съсед е в някоя избирателна листа! Гласувай за него, помогни му! При положение, че политиката е бизнес, това е най-нормалното нещо. ТЪПО Е ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ ГЛАСУВАШ ЗА ИДЕИ, ЗАЩОТО В ПОЛИТИКАТА ИДЕИТЕ СА САМО ШАРЕНА ОПАКОВКА ИЛИ ЗАТРОГВАЩО РЕКЛАМНО ИЗРЕЧЕНИЕ КАТО „РОМАНТИЧНО ИЗЖИВЯВАНЕ“ ВЪРХУ КУТИЯ БОНБОНИ…

НЕ СЕ ЛЪЖИ ОТ ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ! Предизборната кампания е като битпазар: всеки е извадил на сергията си това, с което разполага. Комунистите говорят против богатите, турците плашат с етническия мир, националистите плашат с турците и ромите, досегашните разчитат на магистралите и т. н. БСП са стигнали своя лимит и тъй като не могат да привлекат повече гласове, искат да издърпат ГЕРБ надолу. Затова са всичките тези компромати. Абсурдно е да се мисли, че ако е имало подслушване на висши партийци, бизнесмени и др., никой от тях не е разбрал за това! А ако са знаели, защо чак сега преди изборите излиза всичко? Много удобно! Ти ако имаш информация за нещо нередно, ще си я таиш ли месеци или години? Може, ако си гъз.

Още нещо: ДРЕМЕ МИ НА ФАРА ДАЛИ НЯКОЙ НЯКОГО Е ПОДСЛУШВАЛ! И не разбирам на теб за какво ти дреме? Не ме интересува това! Интересува ме колко ми е заплатата, интересува ме цената на тока, интересува ме училището на децата, интересува ме кога ще запълнят дупките пред нас, интересува ме да намалее ДДС и пр. и пр… НЕ СЕ ПОДВЕЖДАЙ ПО ТИЯ ГЛУПОСТИ, ЗАЩОТО ЗАЩИТНИЦИТЕ НА СТАТУКВОТО ИСКАТ ДА ТИ ОТКЛОНЯТ ВНИМАНИЕТО ОТ ВАЖНИТЕ ЗА ТЕБ НЕЩА! ИСКАТ ДА ТЕ УСПЯТ, ЗА ДА НЕ ИЗЛЕЗЕШ ПАК НА УЛИЦАТА!

С една дума: ГЛАСУВАЙ! (за когото и да е, ако щеш със затворени очи отбележи нещо в стометровата бюлетина)